Bodycount

Гледам CNN. Задържайки вял поглед в тивито не без усилие забелязвам, че в барчетата най-отдолу на екрана се движат някакви числа... След почти минута осъзнавам, че числата са всъщност последната за момента група мъртъвци, поела по нюзбара на CNN към неизвестното. В ума ми се заби стария и банален въпрос: в какъв свят в действителност живеем?!

През две минути се появява сводка за едиколко-си човека намерени мъртви или убити еди-си-къде. Сухо, беззвучно, лишено от всякаква емоция преброяване на телата. В Ирак взривени 200, жега убива 10 в Румъния, проливни дъждове удавят 30 в Китай...

145, 7, 38, 15...

Редят се цифрите, върви живота, смъртта дори подтичва...

Зрителите не научаваме нищо за скритото зад цифрите - кой, кога, защо и как е напуснал грешния свят. Смъртта за нас идва под безопасната форма на безгласни безполови абстрактни числа. За наше удобство. Няма трагедия, няма потресени, няма разсъждения и сълзи за това-онова. Няма въпроси.

Информация заради самата информация. Смърт без история, без лица, без последна дума, каквато имат дори подсъдимите.

Просто някакви числа, които се нижат на безкрайната си броеница. Bodycount.
Човек се пита мил ли е всъщност някому и струва ли нещо живота?