Преди Атаката

Това написах до хората зад първия сайт на Волен Сидеров преди създаването на "Атака"

(помествам с незначителна редакция)


"Administrator - преди няколко дена дадох и скромното си мнение по популярната вече във форума тема за "продажбата на земята". Озаглавих постинга си "Продават ни ... заедно със земята". Както се вижда от самото заглавие основното и в тази поредна гавра с България и българското е, че и този безпрецедентен акт (поправката в Конституцията), както всички досегашни действия и бездействия на управлявалите хунти, които Вашингтон ни налага вече цели 16 години, има за цел обезкръвяването и пълното обезправяване на българите до постепенното им отмиране. Отмиране физическо, морално, интелектуално, но можеби в обратен ред. Това е "програмата", планът на елита за нас, широките народни маси. Разбира се планът е глобален, а България е само малка гара по пътя му. Но и тя не е и няма да бъде подмината. Точно, защото планът, замисълът е глобален.


Бих искал да знам какво е мнението Ви?


Много от хората във форума са "за" създаването на организация, за която засега е ясно само, че трябва да е патриотична. Но православния човек, струва ми се, ще се съгласи, че да се бие огъня с огън (т.е. партиите - с нови такива) е равнозначно на това да се умножава злото. Защото какво би могла да постигне организацията, особено ако се бърза да се създаде заради изборите. Тя, партията е светско, прото-държавно образувание. Съпротивата срещу нея ще идва от един световен, наднационален господар, елитът яхнал САЩ и развития свят, цялата ни държава, от президента до последния кметски наместник, ще е в негова услуга. Ще тръгнем ли на кръв, ако отсреща (о)позицията е неизменна! А тя от векове е една и съща и звучи така : "Всичко за нас, нищо за другите!" Колкото и да се е огъвала отвреме-навреме, позицията на световния елит е и ще остане "за" запазване на вековните й привилегии и "за" потъпкване на демократичността и правата на мнозинството. Събитията в света след 11.09.2001г., особено в считаните за демократичен рай САЩ - с приемането на Патриотичния акт напр., потвърждават все по-осезаемо това статукво. Тъжно, но вярно.


С това не искам да кажа, че съм изобщо против организирането и против целенасоченото противопоставяне на статуквото.


Но, важно е за какъв вид организация става дума, какъв е статута й, формата, какви са целите и идеите, върху които стоят създателите й. Мисля, че като се изхожда от необходимостта от (бърз) ефект предвид предстоящите избори и от невъзможността да се създаде за кратко време образувание, хем, от една страна - юридически формално, хем, от друга, основано на ясни и приети на широка демократична основа принципи, не толкова политически, а по-скоро служещи за фундамент на дейност - коректив на политическото, най-удачно би било да се използва формата на "гражданско движение". Всяка друга формация не би избегнала прибързаността и стихийността в изграждането и на персоналния й състав, и на целите, идеите и позициите й. Не виждам защо г-н Сидеров се е отказал от идеята за бойкот на тези избори? На (политическа) България сега е необходим истински прецедент, ако изобщо такъв е възможен. Да се покаже на бг "елитът", че ние знаем, че това което те наричат демокрация и държавност не съвпада с нашите представи! Да покажем на Биг Брадър, че все пак и той ще трябва да се огъне за това-онова, и не само веднъж дори, и че е време да спре да ни прилъгва с разни блестящи опаковки от дребни демократични семки и бонбонки! Целта на бойкота да бъде позитивна - излъчването отдолу нагоре на личности, одобрени с действително максимално - широко народно мнозинство, а не избутване до властта на партийни листи от членски мухи, вкарани там (и в листите, и във властта) от твърдо - електоралните приятелско - роднински рояци. Тези личности да изготвят програма или програми, които отново да бъдат приети (или отхвърлени) чрез директно общонародно гласуване. Едва след одобрението с широко мнозинство на определена програма (в която по най-добрия за българския народ и избран от самия него начин бъдат включени и патриотичните идеи) авторите на приетата програма съставят персонално и структурно необходимата организация и стратегии за действие. Нека една подобна програма да бъде приета с референдум, пък после всички партийки - мераклии да заповядат да се състезават с организацията, разполагаща с нея, за влизане в парламента и за управляване!


Целта на една организация, каквато аз си представям, че е възможно да се сформира дори до предстоящите избори, би следвало да бъде - не да управлява и пише управленски програми, а да бъде (постоянен) коректив на политическата система, властта и апарата. Създаването й е възможно дори и сега въпреки малкото време, защото при нея нищо друго не е от такова значение както ценностите (защото те са всъщност коректива, не просто хората, които ги споделят). Казано е че стойността на нещата се определя по трайността им - а за нашата страна няма по-изстрадани във времето и по-формиращи в историческо и културно отношение от православните християнски ценности. Следователно хората, които ще попълнят широкия персонален състав на организацията е необходимо да са хора споделящи тези ценности (не непременно само тези с най-високите морални добродетели), затова не са изключени и хора от другите етноси и религии - тук става дума дали си съгласен с ценностите на Православието. Следователно широкия състав на организацията са личностите, хората способни да признаят положителното, доброто. Но принадлежността им към организацията не е членство, в юридическия и в широко - употребимия смисъл. В този аспект, организацията не е нещо по-различно от функциониращо гражданско общество, подчертавам функциониращо - а това е възможно само при наличието на основа, каквато в една традиционно - православна страна би имало и морално и юридическо, и историческо основание да бъде Православието. Но православните членове също трябва да признават ценностите на другите религии, традиционни за етносите, живеещи в България. А този признак трябва да е един от критериите за включването на определени хора в тесния персонален състав на формацията. Мисля, че в този тесен състав следва да се съберат хора, независимо от религиозните им предпочитания, които обаче осъзнават ролята и значението на Православието за българската държава, именно защото се считат български граждани; също хора толерантни към религиозните убеждения на другите. В този смисъл организацията не ще бъде фундаменталистка, а стъпваща на споделени ценности. С други думи: важното е да я правят хора с Бог, отколкото безбожни. Втората основна ценност, която трябва да обединява лицата виждащи се като участници в широкия и тесен състав на образуванието, за което става дума, би следвало да е - любовта към род и Родина, патриотизма. Тези, които имат тази любов, ще постигат съгласие и въпреки религиозното си или друго самоопределение. Третата ценност мога да опиша така - демокрация означава законност, законността е равнопоставеност, привилегиите са извън законността и демокрацията. Поне в общи линии засега е това."