Сега да се запознаем и със събирателния образ на нашите колониални администратори. Мисля, че много от тях изглеждат почти като приложения образец!
Явлението Велчев
Вестник "Седем"
Сдържан. С втренчения и немигащ поглед на заклет картоиграч. С премереното самообладание на рутиниран брокер. С тренираната застиналост на хищник, готов да погълне своята плячка . С разсеяната си и глуповата усмивка на момче, което не се вре в политиката. С хазартната си непредвидима предвидимост. С отработената си лаконичност, която обича цифрите. И се крие зад тях. С финансовите си приятелства и наследствени връзки. С обичта си към морето, към сините му вълни, бели яхти и потайни бизнесмени, той е всичко, което един български политик до преди няколко години не смееше да бъде. Интригата все по-често обвързва името му с политическото наследство на Симеон. Спрягат го за премиер.
Нямам такива намерения. Поне засега – скромно отрича той.
В биографията му освен на много пари, мирише на стара и потайна социалистическо - комунистическа номенклатура. За която не говори никога. Предпочита забавният и интелектуален флирт с царското семейство. И особено с един от синовете му. С принц Кирил. Изчислено в пари това приятелство му носи нещо повече от парите: отворени врати и особеният статут на някой, който е успял да прекрачи в кулоарите на големия свят. Затова е свикнал да залага на поне няколко коза. И да служи, докато започнат да служат на него.
Обича честолюбците – особено за закуска, както биха казали в една популярна реклама. Освен че е маминото синче на два различни свята Милен Велчев е и обещанието те най-сетне да се примирят със себе си. В името на общите пари, на общата далавера и на голямата тръпка на властта. Това му дава сила, въпреки че тя не е неговата. Защото е насрещното огледало на едно минало, което полага яростни усилия да се интегрира в бъдещето. За да разполага с него и с ресурсите му.
Точно затова Милен Велчев винаги се цели на високо. Дребните игри не водят на никъде. Парите и политиката са прост адреналин. За посветени. За готовите на всичко. Без сентименти и ненужни угризения на съвестта. Обикновена математика, на която твърде бързо са го обучили.
Голямата опасност за българите била олигархията. Само че тя отдавна съществува – навсякъде. И най-вече в скритите гънки на политиката и бизнеса, където всичко е пари. И отново пари.
Подобни кариера минават през витиеватите тунели на контактите с личности като генерала от ДС Любен Гоцев. През артистичните съприкосновения с културтрегери като архитекта на НДСВ и бивш председател на Комитета за културата Георги Йорданов. През необходимото посредничество на “космополити” като Стоян Ганев. През симпатиите и ленивото обслужване
на капризни царствени екземпляри, какъвто се оказа и последният български премиер.
Няма как да се мине и без предпазливото, но неотклонно изпридане на пипала, които водят навън. Към международните институции.
Аплодисменти от МВФ. Интерес от фондация “Ран”. Сдържано опипване със Световната банка. Проучване на схемите за израстване по линия на “Отворено общество”. Срещи с банковите среди в Европа и САЩ. Сделки с външния дълг. Монополизиране на контрола върху националната банка. И нейният резерв. Приватизиране на пропусквателния режим през митниците. Натрупване на
безконтролни излишеци в бюджета. Растящ кредитен рейтинг…Все дреболийки, които оформят параметрите на една много голяма игра.
Играта някак свенливо се съчетава с екзотичното желание към далечни страни.С тягата към романтичните офшорки на свободния финансов свят. И с аспирациите за уютните позиции в световните финансови кръгове…
Защо пък не? Светът принадлежи на младите мъже. Особено когато са заквасени с агресивната мая на отлежалите комунистически династии. За които и досега публичната власт и многопартийната демокрация са пъзел, в който редят своите подставени лица.
В началото на 21 век политиката в посткомунистическите страни прилича на грозен полу-частен полу-държавен монопол. Чиито господари са същите.
Милен обича тази игра. В нея той обикновено се чувства победител. Заедно с приятелите си от Лондон, от “Новото време” и от юридическото лоби на НДСВ. Които като всички марионетки още не могат да схванат разликата между живота и сцената.
Явлението Велчев
Вестник "Седем"
Сдържан. С втренчения и немигащ поглед на заклет картоиграч. С премереното самообладание на рутиниран брокер. С тренираната застиналост на хищник, готов да погълне своята плячка . С разсеяната си и глуповата усмивка на момче, което не се вре в политиката. С хазартната си непредвидима предвидимост. С отработената си лаконичност, която обича цифрите. И се крие зад тях. С финансовите си приятелства и наследствени връзки. С обичта си към морето, към сините му вълни, бели яхти и потайни бизнесмени, той е всичко, което един български политик до преди няколко години не смееше да бъде. Интригата все по-често обвързва името му с политическото наследство на Симеон. Спрягат го за премиер.
Нямам такива намерения. Поне засега – скромно отрича той.
В биографията му освен на много пари, мирише на стара и потайна социалистическо - комунистическа номенклатура. За която не говори никога. Предпочита забавният и интелектуален флирт с царското семейство. И особено с един от синовете му. С принц Кирил. Изчислено в пари това приятелство му носи нещо повече от парите: отворени врати и особеният статут на някой, който е успял да прекрачи в кулоарите на големия свят. Затова е свикнал да залага на поне няколко коза. И да служи, докато започнат да служат на него.
Обича честолюбците – особено за закуска, както биха казали в една популярна реклама. Освен че е маминото синче на два различни свята Милен Велчев е и обещанието те най-сетне да се примирят със себе си. В името на общите пари, на общата далавера и на голямата тръпка на властта. Това му дава сила, въпреки че тя не е неговата. Защото е насрещното огледало на едно минало, което полага яростни усилия да се интегрира в бъдещето. За да разполага с него и с ресурсите му.
Точно затова Милен Велчев винаги се цели на високо. Дребните игри не водят на никъде. Парите и политиката са прост адреналин. За посветени. За готовите на всичко. Без сентименти и ненужни угризения на съвестта. Обикновена математика, на която твърде бързо са го обучили.
Голямата опасност за българите била олигархията. Само че тя отдавна съществува – навсякъде. И най-вече в скритите гънки на политиката и бизнеса, където всичко е пари. И отново пари.
Подобни кариера минават през витиеватите тунели на контактите с личности като генерала от ДС Любен Гоцев. През артистичните съприкосновения с културтрегери като архитекта на НДСВ и бивш председател на Комитета за културата Георги Йорданов. През необходимото посредничество на “космополити” като Стоян Ганев. През симпатиите и ленивото обслужване
на капризни царствени екземпляри, какъвто се оказа и последният български премиер.
Няма как да се мине и без предпазливото, но неотклонно изпридане на пипала, които водят навън. Към международните институции.
Аплодисменти от МВФ. Интерес от фондация “Ран”. Сдържано опипване със Световната банка. Проучване на схемите за израстване по линия на “Отворено общество”. Срещи с банковите среди в Европа и САЩ. Сделки с външния дълг. Монополизиране на контрола върху националната банка. И нейният резерв. Приватизиране на пропусквателния режим през митниците. Натрупване на
безконтролни излишеци в бюджета. Растящ кредитен рейтинг…Все дреболийки, които оформят параметрите на една много голяма игра.
Играта някак свенливо се съчетава с екзотичното желание към далечни страни.С тягата към романтичните офшорки на свободния финансов свят. И с аспирациите за уютните позиции в световните финансови кръгове…
Защо пък не? Светът принадлежи на младите мъже. Особено когато са заквасени с агресивната мая на отлежалите комунистически династии. За които и досега публичната власт и многопартийната демокрация са пъзел, в който редят своите подставени лица.
В началото на 21 век политиката в посткомунистическите страни прилича на грозен полу-частен полу-държавен монопол. Чиито господари са същите.
Милен обича тази игра. В нея той обикновено се чувства победител. Заедно с приятелите си от Лондон, от “Новото време” и от юридическото лоби на НДСВ. Които като всички марионетки още не могат да схванат разликата между живота и сцената.
No comments:
Post a Comment