По http://opinions.bulgarianpost.com
В случая общественият интерес е още по-изострен и заради факта, че шест от гласувалите членове на КС са подкрепили позицията на Гиньо Ганев за равнопоставеност на стопанските субекти и в защита на потребителите, а пет, т.е. малцинството в случая, са бранителите на монопола на “Топлофикациите”, но въпреки това искането е отхвърлено, защото не събра необходимите седем гласа.
Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ регламентира възможност задълженията на потребителите - неизправни длъжници, да се събират по реда на чл. 237, б. “к” от ГПК на основание извлечение от сметка на топлопреносното предприятие. По смисъла на цитирания текст от ГПК, извлечението от сметка е несъдебно изпълнително основание, въз основа на което се създава привилегия на кредитора, предоставена в близкото минало на “държавните социалистически организации”.
Тази привилегия му спестява осъдителния исков процес и му позволява да пристъпи към принудително изпълнение без предварително осъждане на длъжника. Без съмнение несъдебното изпълнително основание поставя в неравностойно положение длъжници и кредитори. Затова определянето на някои вземания за несъдебно изпълнително основание, за да не противоречи на Конституцията, следва да засяга изпълняеми права, които произтичат от достатъчно убедителни и безспорни от формална страна писмени актове.
Безспорно в случая е единствено, че извлеченията от сметки на топлофикационните дружества далеч не са безспорни! И процесът срещу Валентин Димитров вероятно е върхът на айсберга? На основание чл. 154 от ЗЕ обаче само “Топлофикация – София”, например, е завело над 38 000 дела срещу потребители с неплатени сметки, а вече присъдените вземания са за около 48 милиона лева!
Тревожно е, че голяма част от натрупаните задължения на потребителите-длъжници се дължат на некоректни и неправомерни действия на самите топлофикационни дружества. Така монополистите отказват да приемат следващи плащания, когато потребителят е оспорил своя предишна сметка.
“Топлофикациите” не използват също така даденото им от ЗЕ (чл. 154, ал. 2) право да прекъсват снабдяването с топлинна енергия при забавяне плащането на дължимите суми с повече от два месеца след определения срок за плащане, а оставят длъжниците си буквално “да се удавят”, знаейки, че монополното им право е защитено от една несправедлива законова норма.
Ала по силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията свободната стопанска инициатива, еднаквите правни условия за икономическа дейност и защитата на потребителите са гарантирани. Мнозинството конституционни съдии, начело с докладчика по делото – Владислав Славов, приемат, че в нарушение на тези конституционни изисквания с чл. 154, ал. 1 от ЗЕ е създадена без основание привилегия на стопански субекти, които като топлопреносни предприятия се явяват регионални монополисти.
Наред с това е общоизвестно, че количеството на използваната от потребителите топлоенергия се измерва с разнородни технически средства и по сложна и трудно разбираема методика. Нещо повече - недопустима практика е също така, че „Топлофикация – София” изчислява сметките за отопление и топла вода на потребители, живеещи в сграда–етажна собственост, които не са преминали на системата „топлинно счетоводство”, по методика, която не е публично достояние.
Като заключение повечето членове на КС констатират, че с чл. 154, ал. 1 от ЗЕ се нарушават правата на гражданите. Нарушен е не само чл. 19, ал. 2 от Основния ни закон, но и чл. 4, ал. 1, закрепващ принципа за правна сигурност и материална справедливост, и чл. 6, ал. 2, прокламиращ равенството пред закона.
Въпреки различните становища в КС, следва да се изтъкне, че е нарушено и основното право на защита на законните права и интереси на гражданите, въздигнато като принцип в чл. 56 от Конституцията. Съдебната защита, която би могла да се използва от длъжниците, като се обжалва определението на съда за издаване на изпълнителен лист на “Топлофикация” или с възражение по образуваното изпълнително производство, или по исков ред с отрицателен установителен иск, е твърде имагинерна.
Трудно е да си представим как потребителят ще се сдобие с убедителни писмени доказателства, че извлечението на топлопреносното дружество от сметката му не е вярна? Или защо някой, който от години си е свалил радиаторите и не ползва топла вода, ще плати обезпечение и ако съдът спре изпълнението, ще принуди кредитора да води положителен установителен иск, за да докаже вземането си? На практика гражданите, които живеят в сгради-етажна собственост, се третират не като потребители на обществена услуга, каквато е снабдяването с топлинна енергия, а като закрепостени към фактическия монопол на топлофикационните дружества.
На обратното мнение обаче са петимата конституционни съдии, с чиито мотиви, макар и във фактическо малцинство, КС отхвърли искането на националния омбудсман. Според тях не е безспорно, че атакуваният законов текст създава правно неравенство, като привилегирова топлопреносните предприятия по облекчен ред да събират вземания си. Те признават, че са мотивирани от икономическата целесъобразност, продиктувана от необходимостта от нормалното функциониране на енергийния отрасъл.
Затова смятат, че създадената с атакувания чл. 154 от ЗЕ възможност топлофикационните дружества да събират вземанията си по облекчен ред не представлява неравноправна клауза в потребителския договор при общи условия, сключен между доставчика на топлофикационната услуга и нейния потребител, тъй като това се налагало от режима на работа на тези предприятия и значението на този вид услуга за обществото.
Членовете на КС в малцинство аргументират тезата си и с практиката на т. нар. “услуги от общ икономически интерес”, дефинирани в европейското право като търговски услуги от обща икономическа полезност. Топлопренасянето било такава услуга и това обуславя възможността принципът за еднакви правни условия за стопанска дейност да не се прилага към отношенията между производител и потребител.
В “Бялата книга” на Европейската комисия от 2004 г. относно услугите в общ интерес обаче може да се види, че европейските стандарти изискват при предоставянето на такива услуги да се осигури най-висока степен на потребителска защита. Освен това едва ли топлопренасянето у нас може да се разглежда като услуга от общ икономически интерес. Снабдяването с централно парно и гореща вода обхваща около 20% от българските домакинства. А през последните 10 години само в столицата собствениците на повече от 40 000 жилища са си спрели парното и/или топлата вода... Конституционните съдии, гласували против искането на омбудсмана на Републиката, вероятно не са от тях.
Тук трябва да отбележим непременно едно кънтящо с показателността си отсъствие. КС е конституирал като заинтересовани страни по делото Комисията за защита на потребителите и Федерацията на потребителите в България. Може би не звучи учудващо, че чиновниците на правителството от КЗП не са си направили труда да представят становище по искането на Гиньо Ганев. Толкова по-учудващо е, че неправителствените “чиновници” от Федерацията на потребителите също не са депозирали позиция. А може би за тях важи прочутият виц, че имат собствено мнение, когато публично тръбят, че се борят с “Топлофикация”, но не са съгласни с него, когато нещата опрат до защита на реални права пред КС?
Какво следва все пак от тук нататък? Член 154, ал. 1 от ЗЕ си остава противоконституционен, плащането на такса “мощност” си остава несправедливо, а методиките на фирмите за топлинно счетоводство си остават по-тайнствени и от шифъра на Леонардо. На потребителите остава да плащат сметки, независимо дали са съгласни с измерванията, иначе извлеченията по тях могат да станат несъдебно основание за изваждане на изпълнителен лист срещу длъжниците.
Зер съдебните основания срещу монополния произвол на “Топлофикация” ще се позабавят. Или другият вариант – засилена обществена и медийна подкрепа на предложенията на националния омбудсман Гиньо Ганев до Министерския съвет. Накратко казано, те включват следните идеи: премахване на такса „мощност” за потребителите, които не ползват услугите на топлофикационните дружества, а за тези, които ползват само топла вода, евентуално да се предвиди да заплащат не повече от половината от стойността й; отмяна от НС на предвидената в чл. 154, ал. 1 от ЗЕ възможност топлофикационните дружества да се снабдяват с изпълнителен лист за вземанията си само въз основа на извлечение от сметки.
В случая общественият интерес е още по-изострен и заради факта, че шест от гласувалите членове на КС са подкрепили позицията на Гиньо Ганев за равнопоставеност на стопанските субекти и в защита на потребителите, а пет, т.е. малцинството в случая, са бранителите на монопола на “Топлофикациите”, но въпреки това искането е отхвърлено, защото не събра необходимите седем гласа.
Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ регламентира възможност задълженията на потребителите - неизправни длъжници, да се събират по реда на чл. 237, б. “к” от ГПК на основание извлечение от сметка на топлопреносното предприятие. По смисъла на цитирания текст от ГПК, извлечението от сметка е несъдебно изпълнително основание, въз основа на което се създава привилегия на кредитора, предоставена в близкото минало на “държавните социалистически организации”.
Тази привилегия му спестява осъдителния исков процес и му позволява да пристъпи към принудително изпълнение без предварително осъждане на длъжника. Без съмнение несъдебното изпълнително основание поставя в неравностойно положение длъжници и кредитори. Затова определянето на някои вземания за несъдебно изпълнително основание, за да не противоречи на Конституцията, следва да засяга изпълняеми права, които произтичат от достатъчно убедителни и безспорни от формална страна писмени актове.
Безспорно в случая е единствено, че извлеченията от сметки на топлофикационните дружества далеч не са безспорни! И процесът срещу Валентин Димитров вероятно е върхът на айсберга? На основание чл. 154 от ЗЕ обаче само “Топлофикация – София”, например, е завело над 38 000 дела срещу потребители с неплатени сметки, а вече присъдените вземания са за около 48 милиона лева!
Тревожно е, че голяма част от натрупаните задължения на потребителите-длъжници се дължат на некоректни и неправомерни действия на самите топлофикационни дружества. Така монополистите отказват да приемат следващи плащания, когато потребителят е оспорил своя предишна сметка.
“Топлофикациите” не използват също така даденото им от ЗЕ (чл. 154, ал. 2) право да прекъсват снабдяването с топлинна енергия при забавяне плащането на дължимите суми с повече от два месеца след определения срок за плащане, а оставят длъжниците си буквално “да се удавят”, знаейки, че монополното им право е защитено от една несправедлива законова норма.
Ала по силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията свободната стопанска инициатива, еднаквите правни условия за икономическа дейност и защитата на потребителите са гарантирани. Мнозинството конституционни съдии, начело с докладчика по делото – Владислав Славов, приемат, че в нарушение на тези конституционни изисквания с чл. 154, ал. 1 от ЗЕ е създадена без основание привилегия на стопански субекти, които като топлопреносни предприятия се явяват регионални монополисти.
Наред с това е общоизвестно, че количеството на използваната от потребителите топлоенергия се измерва с разнородни технически средства и по сложна и трудно разбираема методика. Нещо повече - недопустима практика е също така, че „Топлофикация – София” изчислява сметките за отопление и топла вода на потребители, живеещи в сграда–етажна собственост, които не са преминали на системата „топлинно счетоводство”, по методика, която не е публично достояние.
Като заключение повечето членове на КС констатират, че с чл. 154, ал. 1 от ЗЕ се нарушават правата на гражданите. Нарушен е не само чл. 19, ал. 2 от Основния ни закон, но и чл. 4, ал. 1, закрепващ принципа за правна сигурност и материална справедливост, и чл. 6, ал. 2, прокламиращ равенството пред закона.
Въпреки различните становища в КС, следва да се изтъкне, че е нарушено и основното право на защита на законните права и интереси на гражданите, въздигнато като принцип в чл. 56 от Конституцията. Съдебната защита, която би могла да се използва от длъжниците, като се обжалва определението на съда за издаване на изпълнителен лист на “Топлофикация” или с възражение по образуваното изпълнително производство, или по исков ред с отрицателен установителен иск, е твърде имагинерна.
Трудно е да си представим как потребителят ще се сдобие с убедителни писмени доказателства, че извлечението на топлопреносното дружество от сметката му не е вярна? Или защо някой, който от години си е свалил радиаторите и не ползва топла вода, ще плати обезпечение и ако съдът спре изпълнението, ще принуди кредитора да води положителен установителен иск, за да докаже вземането си? На практика гражданите, които живеят в сгради-етажна собственост, се третират не като потребители на обществена услуга, каквато е снабдяването с топлинна енергия, а като закрепостени към фактическия монопол на топлофикационните дружества.
На обратното мнение обаче са петимата конституционни съдии, с чиито мотиви, макар и във фактическо малцинство, КС отхвърли искането на националния омбудсман. Според тях не е безспорно, че атакуваният законов текст създава правно неравенство, като привилегирова топлопреносните предприятия по облекчен ред да събират вземания си. Те признават, че са мотивирани от икономическата целесъобразност, продиктувана от необходимостта от нормалното функциониране на енергийния отрасъл.
Затова смятат, че създадената с атакувания чл. 154 от ЗЕ възможност топлофикационните дружества да събират вземанията си по облекчен ред не представлява неравноправна клауза в потребителския договор при общи условия, сключен между доставчика на топлофикационната услуга и нейния потребител, тъй като това се налагало от режима на работа на тези предприятия и значението на този вид услуга за обществото.
Членовете на КС в малцинство аргументират тезата си и с практиката на т. нар. “услуги от общ икономически интерес”, дефинирани в европейското право като търговски услуги от обща икономическа полезност. Топлопренасянето било такава услуга и това обуславя възможността принципът за еднакви правни условия за стопанска дейност да не се прилага към отношенията между производител и потребител.
В “Бялата книга” на Европейската комисия от 2004 г. относно услугите в общ интерес обаче може да се види, че европейските стандарти изискват при предоставянето на такива услуги да се осигури най-висока степен на потребителска защита. Освен това едва ли топлопренасянето у нас може да се разглежда като услуга от общ икономически интерес. Снабдяването с централно парно и гореща вода обхваща около 20% от българските домакинства. А през последните 10 години само в столицата собствениците на повече от 40 000 жилища са си спрели парното и/или топлата вода... Конституционните съдии, гласували против искането на омбудсмана на Републиката, вероятно не са от тях.
Тук трябва да отбележим непременно едно кънтящо с показателността си отсъствие. КС е конституирал като заинтересовани страни по делото Комисията за защита на потребителите и Федерацията на потребителите в България. Може би не звучи учудващо, че чиновниците на правителството от КЗП не са си направили труда да представят становище по искането на Гиньо Ганев. Толкова по-учудващо е, че неправителствените “чиновници” от Федерацията на потребителите също не са депозирали позиция. А може би за тях важи прочутият виц, че имат собствено мнение, когато публично тръбят, че се борят с “Топлофикация”, но не са съгласни с него, когато нещата опрат до защита на реални права пред КС?
Какво следва все пак от тук нататък? Член 154, ал. 1 от ЗЕ си остава противоконституционен, плащането на такса “мощност” си остава несправедливо, а методиките на фирмите за топлинно счетоводство си остават по-тайнствени и от шифъра на Леонардо. На потребителите остава да плащат сметки, независимо дали са съгласни с измерванията, иначе извлеченията по тях могат да станат несъдебно основание за изваждане на изпълнителен лист срещу длъжниците.
Зер съдебните основания срещу монополния произвол на “Топлофикация” ще се позабавят. Или другият вариант – засилена обществена и медийна подкрепа на предложенията на националния омбудсман Гиньо Ганев до Министерския съвет. Накратко казано, те включват следните идеи: премахване на такса „мощност” за потребителите, които не ползват услугите на топлофикационните дружества, а за тези, които ползват само топла вода, евентуално да се предвиди да заплащат не повече от половината от стойността й; отмяна от НС на предвидената в чл. 154, ал. 1 от ЗЕ възможност топлофикационните дружества да се снабдяват с изпълнителен лист за вземанията си само въз основа на извлечение от сметки.
No comments:
Post a Comment