Thursday, March 29, 2007

Харта на българските ценности - що е то?

Публикувано през 2006г. във форума на БАЛ, а преди това и в някои от първите сайтове на Волен.

***
Съвременните реалности в света днес са такива, че се задълбочават и усложняват два процеса - глобализация, свързана с отпадане и ограничаване на различията и суверенитетите, от една страна, и обратен опит, стремеж последните да бъдат запазени, от друга. Най-кратко казано, голямата причина за първия процес е стремежът на световния капиталов елит за запазване на привилегиите в условията на все по-намаляващи природни ресурси, а за втория - естествената човешка нужда от свобода, която е и първо най-важно условие за съществуване не само на отделните индивиди, но и на народите като цяло.

Свидетели сме на все по-явно (какъвто е случаят с България) налагане на т.нар. "ограничен суверенитет", говори се и за "делегиран суверенитет" (в полза на структурите на ЕС, например). Оправданието за това е представено с фразеология от рода, "евро-атлантическата интеграция го изисква", "Европа каза", "Америка реши", "от МВФ искат" и т.н. Както знаете България е единствената европейска страна лишила се доброволно (поне така изглежда) от макро -икономическия си суверенитет - чрез въвеждането на Валутен съвет. Конституцията се променя три пъти главно поради настояване от страна на ЕС. А сме кръшнали, а сме останали извън съответната интеграционна общност или структура! Какво е това?! Прилича ли ви на доброволно влизане някъде? Някои ще кажат, ами те могат и без нас - което, поне според мен, най-малко е спорно, но това е друга тема. Не е нужно тук да цитирам сега политци (който иска да прочете стенограмите от дебата в Народното събрание във връзка с изпращането на последния военен контингент в Ирак - примерно изказването на идзгоненият от АТАКА Величков), за да обоснова фактът, че нас ни взеха в НАТО най-вече защото ТЕ искаха така! Макар и с нюанси същото е положението и с членството в ЕС.

Ами просто казано това е гео-политика - ново териториално делене на света, нов световен ред и т.н.

Защо се прави това ново разделяне на света? Дълга тема, разбира се, но поне като хипотеза бих могъл да кажа, че най-вероятно поради намаляващите ресурси и екологичните аномалии в света ще продължи да се задълбочава процеса на все по-голямо изоставане на бедните райони от богатите и силни такива. Богатият свят се изолира и затваря зад правни, военни, митнически, шенгенски и прочие стени. Можеби политиката по отношение на света извън тези стени е отложена за едно следващо време. Засега обаче уреденият свят се застрахова срещу идещите заплахи, които по мнение на световните гео-политически гурута, ще бъдат глобални. Затова и отговорът срещу тях е - интеграция, уеднаквяване, общности, глобализъм.

Дали действителната цел на глобализационните процеси е защита срещу заплахите на новото време, или е просто поредната нова форма за запазване и увеличаване привилегиите на световния елит (отваряне на нови пазари, приток на нова по-евтина работна ръка и т.н.) всеки може да си отговори.

И тук стигаме до заветното НО.

В описания дотук процес има нации и държави, които "водят парада" в един или друг смисъл, и такива които само се въртят, тласнати от други. За да е съответния народ от първите са нужни редица предпоставки. Тук икономистите ще кажат - нужна е силна икономика, юристите - ефективна съдебна система и спазване на закона, военните - модерна армия и въоръжения, една част от политиците ще кажат, че е нужно търпение, друга част - че са нужни националисти.

А според мен първо е нужно да имаме просто народ. Нищо друго.

А народът, като международно-разпознаваем субект, не може да съществува и да се прояви без съответните свои специфични ценности. Никой не казва, че те трябва да са непременно само различаващи се от ценностите на други народи - християнските ценности например са общи за много народи, правата на човека - също.

Но един народ имащ един минимум на себеуважение, само при наличието на който ще е в състояние да предизвика и другите международно-представени субекти (други нации, държави, международни организации и т.н.) да го зачитат, притежава всъщност едно по-малко или по-голямо (в зависимост от редица фактори като история, култура и др.) "съкровище" от собствени идеали.

Може българският народ да реши, че известно ограничаване или дори делегиране на суверенитета му е от негов интерес. Аз съм за утвърждаване като постоянна практика на това народът ни да бъде автор на важните за него решения.

Всъщност в добрия баланс на международно-приетите и специфичните български ценности се крие успехът на добрия проект за исканата от мен Харта на българските ценности. Уверен съм, че нашият народ е достатъчно зрял и прагматичен и добре разбира кое е добро за него и кое не. Виждам ролята си в един процес, чиято крайна цел е да направи възможна постоянната практика по даване думата на народа. Изобщо не искам да кажа, че целта на Хартата е да изхвърли общочовешките и общоевропейски ценности, но право на единствения суверен тук е да определи точно колко и кои от тях, в каква йерархична последователност ще подреди в собственото си съкровище. Още повече тук не става въпрос за ревизиране и "изхвърляне" на ценности, приети от България по различни международни конвенции - различните човешки, икономически, социални, културни права и т.н.

Но народът ни има право на установена по най-сериозния възможен начин (а именно в основния закон) възможност да изисква от представителната политическа система съответно на себеуважението му поведение от страна на преките участниците в тази система - политиците. Следователно ясно трябва да бъде очертано що значи национален интерес - и съответно кога същият ще бъде зле представен или защитен.

Всъщност зле представен и/или защитен ще бъде националният интерес когато представителната политическа класа извърши действие или пропусне да предприеме такова, и по този начин влезе в противоречие, заобиколи или наруши национален идеал, включен в хартата.

С други думи списъкът на ценностите (колкото и условно да е употребен терминът списък, затова от решаващо значение е формулирането) е равен на националния интерес и обратно.

От национален интерес ще е всеки акт който не накърнява и не противоречи на българските ценности.

Понастоящем по силата на чл. 5 от Конституцията всеки международен договор, ратифициран по съответния ред и влязъл в сила, става част от вътрешното българско право и дори ще има приоритет пред онези норми на последното, които му противоречат. Като знаем как се формират политическите мнозинства в българския парламент - с добре познатата ни пропорционална избирателна система, даваща неограничена възможност на партийните лидери да редят листи, ясно се вижда опасността определени парламентарни мнозинства да налагат на всички останали определено "външно право". Да не говорим за подозрителното единомислие на иначе яростни противници като българските "леви" и "десни" (с всичката условност на това разграничение) по въпроси "от национално значение", за каквито биват представяни почти единствено въпросите на евро -атлантическата интеграция, но не и вътрешни проблеми като бедност, демографска катастрофа, фалит на икономиката, престъпност, корупция и отаказ на властта във всичките и форми и от всички етажи да работи в полза на гражданите, по които - уви, няма единомислие! За какво говори това единомислие ако не за външно-политически слугинаж и за поведение на обречена колониална администрация, разбира се добре платена точно заради това.

Следователно за да се избегне "вкарването" във вътрешното ни право на норми обслужващи първо определен чужд интерес - като тези свъзани с отбараната и сигурността например, вкл. преминаването на чужди военни сили и разполагането на чужди военни бази на територията на страна ни - е нужно посоченият чл. 5 да бъде прилаган при съобразяване с корективна конституционна норма (отразяваща определена ценност), която да предвижда, че по отношение приемането на международни договори засягащи примерно отбраната, сигурността, вътрешния ред и др. области и материи е ноебходимо първо да бъде проведено допитване до българския народ.

Идеята за Хартата е проста - ще спести усилия, средства и време, доколокото при липсата й ще сме принудени за всеки конкретен случай на засегнатост на чувстовто ни че сме прескочени и прецакани да инициираме, организираме и провеждаме кампании по информиране, протести, митинги, събиране и внасяне на подписки, изготвяне на отделни законопроекти. Хартата еднозначно ще посочва кое поведение на политическата система е вън и срещу националния интерес и ще го санкционира дори само с обявяването му за противоконституционно. Санкция ще бъде и това, че гражданите не ще бъдат длъжни да се съобразяват с акт противоречащ на националните ценности, ако е необходимо дори след произнасяне на Конституционния съд. Но същественото е че ценностите ще са станали норми от най-висока степен.

No comments: