С незначителна редакция по текста, публикуван през 2006г. в някакъв форум...
***
Това, което още от славното време на Ф.Д. (произнесъл сакралната фраза, че успехът идва при успешните!) та чак до днес (времето на Н.В.С.В., мънкащ често да се гледа по-позитивно) се случва с българската земя и в частност с т.нар. "земеделски земи" е процес, който следва логиката на световните тенденции в тази област - логиката на това, което днес е реалност в САЩ, а и в ЕС. Това е процесът на преминаване на селскостопанските и земеделски дейности и ресурси, какъвто без съмнение е земята, от ръцете на можеството и по правило дребни фермери в ръцете на малък брой едри, по правило мултинационални агроконгломерати, които чрез поредици от сливания (които те наричат също "заздравяване") по същество налагат пълен монопол върху тази дейност.
За да не звучи горното като голословна декларация, прилагам следния цитат от книгата на Гор Видал "Вечна война за вечен мир", където авторът цитира есето на Джоел Дайър "Плодовете на яростта: Защо Оклахома Сити е само началото", отбелязвайки: "В момента една шепа агроконгломерати действат, за да прогонят останалите в Америка дребни фермери от земите им, като системно изкупуват продукцията им на цени, по-ниски от разхода по нейното отглеждане, като по този начин ги принуждават да теглят заеми от банките на конгломератите, да правят ипотеки и да търпят възбрана над имотите си, и в крайна сметка да продадат земите си именно на корпоративно контролираните агрокомпании." Задавайки си въпроса, дали това все пак е действителна конспирация, Гор Видал отговаря положително, тъй като "сега, за първи път, оръжието на престъплението действително е налице под формата на един план, описващ как най-добре нацията да бъде отървана от дребните фермери. Дайър пише: "През 1962г. Комитетът за икономическо развитие (КИР) се състоял от приблизително 75 % от най-мощните корпоративни фигури на нацията. Те представлявали не само хранителната индустрия, но също така петрола и газта, застраховките, инвестициите и търговията на дребно. Почти всички групировки, които печелели от консолидирането, били представени в комитета. Техният доклад (Адаптивна програма за земеделие) очертава план за премахването на фермерите и фермите. Той бил подробен и добре обмислен." Същевременно "още през 1964г. членовете на Конгреса били информирани от индустриални гиганти като "Пилсбъри", "Суифт", "Дженерал Фуудс" и "Кембъл Суп", че най-големият проблем за земеделието е наличието на твърде много фермери". Като добри психолози КИР забелязали, че ако децата на фермерите бъдат изпратени в колеж, те рядко се завръщат в семейната ферма. ... Комитетът накарал правителството да праща фермерските деца в колежи. Както можело да се очаква повечето от тях не се завръщали. Правителството след това предложило на фермерите да се преквалифицират в друга работна сфера и да позволят земята им да бъде консолидирана във все по-разрастващи се концерни, притежавани от все по-малко и по-малко корпорации.
Следователно е задвижена конспирация, целяща да замести Джеферсъновия идеал за нация, чийто гръбнак се състои от независими фермерски семейства, с поредица от агробизнес-монополи, при които както пише Дайър, "едва от 5 до 8 мултинационални компании по същество представляват единствените закупвачи и превозвачи не само на американските зърнени запаси, но и на запасите на целия свят". Към 1982г. "тези компании контролират 96 % от износа на пшеница, 95 % от износа на царевица на Щатите" ... "
По нататък Гор Видал поставя въпроса, полезно ли е било това консолидиране за консуматорите и отговаря: "Като цяло не. Монополите не позволяват добра сделка върху цената, нито пък се грижат особено много за качеството, тъй като не съществува алтернатива на предлаганото от тях. Излишно е да се обяснява, че са враждебно настроени към трудовите съюзи и безразлични към трудовите условия на независимите някога фермери, превърнали се в ниско платени наемни работници. За онези от нас, отраснали в предвоенните щати, съществуваше сандичът с истинска шунка. От консолидирането насам шунката е станала толкова гумена, че вече няма вкус на нищо, а консистенцията й е като на розова пластмаса. Защо? В огромните свинарници прасето стои на едно и също място на крака през целия си живот. Тъй като не рови из двора, нито изобщо се движи, то не си изгражда естествена защита срещу зарази. Това предполага вкарването на огромни количества химикали в тялото на затворника до самата му смърт и трансформацията му в негодна за ядене шунка."
В заключение Гор Видал задава логичните въпроси: "Защо лишените от имот фермери нямат представители в Конгреса, към които да се обърнат? Защо консуматорите са хванати в капана на загадъчна ценова политика за продукти, които са с по-лошо качество отпреди?" Отговорът - отново Дайър: " Посредством своите лобисти изпълнителните органи на корпорациите съставили "адаптивната програма" за земеделие, понастоящем притежават или наемат, или просто успяват да сплашат Конгреса и президентите, а същевременно в съдилищата председателстват техните бивши лобисти, един безкраен запас от служители с бели якички, тъй като две трети от всички адвокати на нашата малка планета са американци. В крайна сметка хората като цяло нямат представители в правителството, докато корпорациите имат, и то много."
След като това вече е реалност в САЩ, в дома на Големия (ни) брат, не е ли наивно да мислим, че (вече) не се случва и у нас?! Реституирана, само тук-таме законно, земята остана задълго (дотук 16 години) да пустее, макар и награбена от смели предприемачи - арендатори, повечето от които сега - по-едри фермери. Тя пустя въпреки, че ликвидаторите от хунтата на Ф.Д. раздадоха на цени като за старо желязо на същите тия арендатори напълно работеща техника и материални бази. Те арендаторите, оправдаваха нулата, която предлагаха като рента, с амортизираността на презряната съветска техника, с климата и т.н. Но не и със собствената си нескопос и безхаберие за интересите на собствениците на основното средство за производство - земята. Изкарваха за себе си и за хунтата - вижте кой днес притежава мелници, зърнохранилища, фуражни заводи, животновъдни и едри селскостопански ферми: все наши момчета, хора на големи хора, приятели и близки на властта от вчера, днес и утре, "свързани лица". А пък хунтата не пречеше на мощния селскостопански внос от-къде-ли-не! От която точка на света ви хрумне - домати, краставици, чушки от братска Турция (кой казва, че това били традиционно произвеждани в БГ зеленчуци), ябълки от независима Македония, чесън от слънчева Аржентина (защо не), царевица от Големия брат (да ви е сладко, макар че е фуражна!)... Защо не се пречеше, а днес пък съвсем, на този глобален внос (светът страшно ни залюби изведнъж)? Ами защото по дефиниция и определение законно вече сме страна с "отворена пазарна икономика" (който не верва да прочете чл. 2 и сл. от Закона за БНБ)! Отворена. Ще рече - да идва кой и какво как си може! Всичко е добре дошло - от зарзалите та чак до религиите, да заповядат само. Е, по този начин, с много, ама наистина много отвореност, с една отворена отвореност - и предна и задна, ние (разбирай демократично "избираната" ни 16 години хунта) настанявахме и все по-отявлено ще настаняваме онзи бъдещ (и вездесъщ от днешната гледна точка на хунтата) работодател (онзи съвсем малък брой конгломерати), чиито ниско платени работници ще бъдем ние (не хунтата), при това в нетолкова далечно бъдеще.
Отвореността, или казано другояче - нулевата протекционистична политика в областта на селското стопанство (да речем чрез защитни високи вносни мита), съчетана с "отвореността" на БГ Конституцията, разбирай - свободата всеки човек на планетата Земя да закупи бг земя (каквато потенциална възможност последните поправки на практика позволяват), ще доведат неизбежно до прилагането на посочената по-горе в цитата "адаптивна програма" и у нас. Да, ще кажат умните кратуни на глобализаторите - ние се обвързваме със света, а при всяко обвързване даваш, жертваш нещо свое (но не тяхно, на глобализаторите!). Да, ще кажа аз, но вие какво жертвате, и за чия сметка е всъщност това обвързване?! Разбира се глобализаторите - интернационалисти са "За" по всякакъв начин и за всяко присъединяване стига да се прибавя нещо в сметката им, в джоба на всеки един от тях персонално! Но реалния дял от цената на днешните и утрешни обвързвания, които тайфата глобализатори ни налага без дори да ни пита, разбира се, плащаме и все по-яко ще плащаме само и единствено НИЕ - онези, от които винаги при (к`ва да е) нужда се взима (абе, намаляваш цените на телефонните разговори с чужбина, ама повишаваш тези на градските - хем "мило", хем "социално", хем пак анално!); онези, на които до Второ пришествие можеш да вдигаш цената на ток, вода, парно, и каквото се сетиш още - и нищо; които (вече) можеш да уволняваш за каквото ти скимне (не само защото "синдикати" е само дума в мн.ч. и поне един от лидерите им е масон, което разбира се е чудесно!); които великодушно си осигурил с "работата" да чакат пред Бюрата, да речем - по труда, за да им "намериш", че "и дадеш" работа, ако искаш ! и които си изпратил нейде за нещо, което само Биг Брадъра ти знае кому е полезно, и когато те се върнат тук с краката напред и в хоризонтално положение, ти излизаш с изявлението, че нещо е станало, ама какво (!!!), и т.н. но, че ти разбира се си свършил всичко както трябва. Неволно (или не) преминах на "ти", но събеседникът, улисан нейде в кротката си служба на туземен администратор, разбира се отсъства, точно както и в живота.
***
Това, което още от славното време на Ф.Д. (произнесъл сакралната фраза, че успехът идва при успешните!) та чак до днес (времето на Н.В.С.В., мънкащ често да се гледа по-позитивно) се случва с българската земя и в частност с т.нар. "земеделски земи" е процес, който следва логиката на световните тенденции в тази област - логиката на това, което днес е реалност в САЩ, а и в ЕС. Това е процесът на преминаване на селскостопанските и земеделски дейности и ресурси, какъвто без съмнение е земята, от ръцете на можеството и по правило дребни фермери в ръцете на малък брой едри, по правило мултинационални агроконгломерати, които чрез поредици от сливания (които те наричат също "заздравяване") по същество налагат пълен монопол върху тази дейност.
За да не звучи горното като голословна декларация, прилагам следния цитат от книгата на Гор Видал "Вечна война за вечен мир", където авторът цитира есето на Джоел Дайър "Плодовете на яростта: Защо Оклахома Сити е само началото", отбелязвайки: "В момента една шепа агроконгломерати действат, за да прогонят останалите в Америка дребни фермери от земите им, като системно изкупуват продукцията им на цени, по-ниски от разхода по нейното отглеждане, като по този начин ги принуждават да теглят заеми от банките на конгломератите, да правят ипотеки и да търпят възбрана над имотите си, и в крайна сметка да продадат земите си именно на корпоративно контролираните агрокомпании." Задавайки си въпроса, дали това все пак е действителна конспирация, Гор Видал отговаря положително, тъй като "сега, за първи път, оръжието на престъплението действително е налице под формата на един план, описващ как най-добре нацията да бъде отървана от дребните фермери. Дайър пише: "През 1962г. Комитетът за икономическо развитие (КИР) се състоял от приблизително 75 % от най-мощните корпоративни фигури на нацията. Те представлявали не само хранителната индустрия, но също така петрола и газта, застраховките, инвестициите и търговията на дребно. Почти всички групировки, които печелели от консолидирането, били представени в комитета. Техният доклад (Адаптивна програма за земеделие) очертава план за премахването на фермерите и фермите. Той бил подробен и добре обмислен." Същевременно "още през 1964г. членовете на Конгреса били информирани от индустриални гиганти като "Пилсбъри", "Суифт", "Дженерал Фуудс" и "Кембъл Суп", че най-големият проблем за земеделието е наличието на твърде много фермери". Като добри психолози КИР забелязали, че ако децата на фермерите бъдат изпратени в колеж, те рядко се завръщат в семейната ферма. ... Комитетът накарал правителството да праща фермерските деца в колежи. Както можело да се очаква повечето от тях не се завръщали. Правителството след това предложило на фермерите да се преквалифицират в друга работна сфера и да позволят земята им да бъде консолидирана във все по-разрастващи се концерни, притежавани от все по-малко и по-малко корпорации.
Следователно е задвижена конспирация, целяща да замести Джеферсъновия идеал за нация, чийто гръбнак се състои от независими фермерски семейства, с поредица от агробизнес-монополи, при които както пише Дайър, "едва от 5 до 8 мултинационални компании по същество представляват единствените закупвачи и превозвачи не само на американските зърнени запаси, но и на запасите на целия свят". Към 1982г. "тези компании контролират 96 % от износа на пшеница, 95 % от износа на царевица на Щатите" ... "
По нататък Гор Видал поставя въпроса, полезно ли е било това консолидиране за консуматорите и отговаря: "Като цяло не. Монополите не позволяват добра сделка върху цената, нито пък се грижат особено много за качеството, тъй като не съществува алтернатива на предлаганото от тях. Излишно е да се обяснява, че са враждебно настроени към трудовите съюзи и безразлични към трудовите условия на независимите някога фермери, превърнали се в ниско платени наемни работници. За онези от нас, отраснали в предвоенните щати, съществуваше сандичът с истинска шунка. От консолидирането насам шунката е станала толкова гумена, че вече няма вкус на нищо, а консистенцията й е като на розова пластмаса. Защо? В огромните свинарници прасето стои на едно и също място на крака през целия си живот. Тъй като не рови из двора, нито изобщо се движи, то не си изгражда естествена защита срещу зарази. Това предполага вкарването на огромни количества химикали в тялото на затворника до самата му смърт и трансформацията му в негодна за ядене шунка."
В заключение Гор Видал задава логичните въпроси: "Защо лишените от имот фермери нямат представители в Конгреса, към които да се обърнат? Защо консуматорите са хванати в капана на загадъчна ценова политика за продукти, които са с по-лошо качество отпреди?" Отговорът - отново Дайър: " Посредством своите лобисти изпълнителните органи на корпорациите съставили "адаптивната програма" за земеделие, понастоящем притежават или наемат, или просто успяват да сплашат Конгреса и президентите, а същевременно в съдилищата председателстват техните бивши лобисти, един безкраен запас от служители с бели якички, тъй като две трети от всички адвокати на нашата малка планета са американци. В крайна сметка хората като цяло нямат представители в правителството, докато корпорациите имат, и то много."
След като това вече е реалност в САЩ, в дома на Големия (ни) брат, не е ли наивно да мислим, че (вече) не се случва и у нас?! Реституирана, само тук-таме законно, земята остана задълго (дотук 16 години) да пустее, макар и награбена от смели предприемачи - арендатори, повечето от които сега - по-едри фермери. Тя пустя въпреки, че ликвидаторите от хунтата на Ф.Д. раздадоха на цени като за старо желязо на същите тия арендатори напълно работеща техника и материални бази. Те арендаторите, оправдаваха нулата, която предлагаха като рента, с амортизираността на презряната съветска техника, с климата и т.н. Но не и със собствената си нескопос и безхаберие за интересите на собствениците на основното средство за производство - земята. Изкарваха за себе си и за хунтата - вижте кой днес притежава мелници, зърнохранилища, фуражни заводи, животновъдни и едри селскостопански ферми: все наши момчета, хора на големи хора, приятели и близки на властта от вчера, днес и утре, "свързани лица". А пък хунтата не пречеше на мощния селскостопански внос от-къде-ли-не! От която точка на света ви хрумне - домати, краставици, чушки от братска Турция (кой казва, че това били традиционно произвеждани в БГ зеленчуци), ябълки от независима Македония, чесън от слънчева Аржентина (защо не), царевица от Големия брат (да ви е сладко, макар че е фуражна!)... Защо не се пречеше, а днес пък съвсем, на този глобален внос (светът страшно ни залюби изведнъж)? Ами защото по дефиниция и определение законно вече сме страна с "отворена пазарна икономика" (който не верва да прочете чл. 2 и сл. от Закона за БНБ)! Отворена. Ще рече - да идва кой и какво как си може! Всичко е добре дошло - от зарзалите та чак до религиите, да заповядат само. Е, по този начин, с много, ама наистина много отвореност, с една отворена отвореност - и предна и задна, ние (разбирай демократично "избираната" ни 16 години хунта) настанявахме и все по-отявлено ще настаняваме онзи бъдещ (и вездесъщ от днешната гледна точка на хунтата) работодател (онзи съвсем малък брой конгломерати), чиито ниско платени работници ще бъдем ние (не хунтата), при това в нетолкова далечно бъдеще.
Отвореността, или казано другояче - нулевата протекционистична политика в областта на селското стопанство (да речем чрез защитни високи вносни мита), съчетана с "отвореността" на БГ Конституцията, разбирай - свободата всеки човек на планетата Земя да закупи бг земя (каквато потенциална възможност последните поправки на практика позволяват), ще доведат неизбежно до прилагането на посочената по-горе в цитата "адаптивна програма" и у нас. Да, ще кажат умните кратуни на глобализаторите - ние се обвързваме със света, а при всяко обвързване даваш, жертваш нещо свое (но не тяхно, на глобализаторите!). Да, ще кажа аз, но вие какво жертвате, и за чия сметка е всъщност това обвързване?! Разбира се глобализаторите - интернационалисти са "За" по всякакъв начин и за всяко присъединяване стига да се прибавя нещо в сметката им, в джоба на всеки един от тях персонално! Но реалния дял от цената на днешните и утрешни обвързвания, които тайфата глобализатори ни налага без дори да ни пита, разбира се, плащаме и все по-яко ще плащаме само и единствено НИЕ - онези, от които винаги при (к`ва да е) нужда се взима (абе, намаляваш цените на телефонните разговори с чужбина, ама повишаваш тези на градските - хем "мило", хем "социално", хем пак анално!); онези, на които до Второ пришествие можеш да вдигаш цената на ток, вода, парно, и каквото се сетиш още - и нищо; които (вече) можеш да уволняваш за каквото ти скимне (не само защото "синдикати" е само дума в мн.ч. и поне един от лидерите им е масон, което разбира се е чудесно!); които великодушно си осигурил с "работата" да чакат пред Бюрата, да речем - по труда, за да им "намериш", че "и дадеш" работа, ако искаш ! и които си изпратил нейде за нещо, което само Биг Брадъра ти знае кому е полезно, и когато те се върнат тук с краката напред и в хоризонтално положение, ти излизаш с изявлението, че нещо е станало, ама какво (!!!), и т.н. но, че ти разбира се си свършил всичко както трябва. Неволно (или не) преминах на "ти", но събеседникът, улисан нейде в кротката си служба на туземен администратор, разбира се отсъства, точно както и в живота.
No comments:
Post a Comment